Блог на Eon

ScienceDaily (Nov. 18, 2008) — Международна група от учени, които анализираха информацията от Гама-лъчевия спектрометър на борда на апарата Одисей, докладваха за доказателство, че някога океани са покривали 1/3 от древен Марс.

Тази 3D карта наслагва информацията от Гама-лъчевия спектрометър на Одисей върху топографската информация получена от лазерния висотомер на борда на Марс Глобъл Сървейър. Червената стрелка индикира вулканите на Елисейските полета, които се извисяват в северен Марс. Синьо-виолетовите цветове са платата, които са бедни на калий. Червено-жълтите цветове индикират калиево-богати седиментни наслагвания в низините под мястото на приземяване на Марс Патфайндър (PF) и Викинг (V1). (Credit: Image courtesy of University of Arizona).

Цялата новина: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/11/081117212321.htm

ScienceDaily (Nov. 5, 2008) — В статия публикувана в Genome Research на 4 Ноември, учените от Genome Institute of Singapore (GIS) съобщават, че това което преди се е вярвало, че е „остатъчна” ДНК („junk DNA”) е една от най-важните части различаващи хората от другите видове.

Повече от 50 процента от човешката ДНК беше считана за „ненужна” или „остатъчна”, защото се състои от копия на почти идентични последователности. Главния източник на тези повторения са вътрешните вируси, които са се вмъкнали из генома на много пъти през времената на еволюцията на бозайниците.

Използвайки последните техници за проследяване на последователностите, изследователите от GIS показаха, че много от копиращите фактори, главните протеини, които контролират изявата на другите гени, свързват специфични повтарящи елементи.

Изследователите показаха, че от 18 до 33% от местата на свързване на 5 ключови копиращи (транскрибиращи) фактора със значителна роля в рака и клетъчната биология са свързани в отличителни повтарящи се семейства.

През еволюцията, тези повторения са били разпръснати из различните видове, създавайки нови регулаторни места, чрез тези геноми. По този начин, пакета от гени, контролиран от тези копиращи фактори е много вероятно да е значително да се различава от вид на вид, и да е главният двигател на еволюцията.

Това изследване също показва, че тези повторения са всичко друго но не и ‘остатъчна’ ДНК, тъй като те са значителен източник на еволюционното разнообразие и може би държат ключа към някои важни физически различия, които различават хората от всички други видове.

Изследването на GIS също подчерта функционалната важност на порциите от генома, които са богати на повтарящи се последователности.

“Поради факта, че голяма част от биомедицинските изследвания използват организми като мишки и примати, е важно да имаме детайлно разбиране на различията между тези организми и хората, за да обясним нашите открития,” казва Guillaume Bourque, Ph.D., водещ учен от GIS групата и водещ автор на доклада на Genome Research.

“Откритията на нашето изследване предполагат, че тези проучвания трябва също да включват повторения, като те вероятно са източника на различия между останалите организми и хората,” добави Dr. Bourque. „Колкото по-добро е нашето разбиране на особеностите на човешкия геном, толкова по-добро ще е разбирането на болестите и тяхното лекуване.”

“Откритията на д-р Bourque и колегите му в GIS са много вълнуващи и представляват едно от главните открития в биологията на еволюцията и регулурането на гените,” казва Raymond White, Ph.D., професор награден с почетния знак на Rudi Schmid в Департамента за Неврология в Калифорнийския Университет, Сан Франциско, и председател на Научния Борд на GIS.

“От известно време подозирахме, че един от главните начини видовете да се различават един от друг – например, защо мишките се различават от маймуните – лежи в регулацията на изявата на техните гени: къде са изявени гените в тялото, по време на развитието, и доколко те реагират на стимули от обкръжаващата ги среда,” добави той.

“Това, което демонстрираха изследователите, е че ДНК сегментите носещи свързващите места за регулиращите протеини могат, от време на време, да бъдат експлозивно разпределени на нови места из генома, вероятно променяйки дейностите на гените до които се намират. Средствата на разпределението изглежда са клас от генетични компоненти наречени ‘преносни елементи’, които могат да ‘скачат’ от едно на друго място в определени моменти в историята на организма. Семействата от тези ‘преносни елементи’ варират от вид на вид, както варират самите разпределителни сегменти на ДНКто, които свързват регулаторните протеини.”

Д-р White също добави, „Тази хипотеза за формирането на нови видове чрез епизодични дистрибуции на семейства от регулаторни ДНК сегменти е доста силна и ще ръководи доста експерименти за определянето на функционалните връзки на тези регулаторни ДНК последователности на гените, които са близо до техните ‘места на кацане’. Очаквам, че с нарастването на знанията ни за тези събития, ще започваме да разбираме много повече защо мишката се различава драматично от маймуната, дори при условие, че те споделят в основата си едни и същи генетични и протеинни компоненти.”

Източник:

http://www.sciencedaily.com/releases/2008/11/081104180928.htm

Тоа матриалец е препечатан направо от афтуритетниа весник “Фанешал таймс”. Сеги е мудерно да са дрълат ората по секви фенансови вапросе, те за тава ша го преведем, за вашо сведение:

Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

Менажера им казал: “А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!”

Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне…  Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале - маймуне отсекъде!

Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…
————————————————————————————-

По долу можете да видите и подобно видео за темата.

Ето тук ви предлагам да видите едно обяснение на мита за 2012г. Знаете, езотеричните (и конспиративни среди) всред многото други Doom’s-day дати най-много открояват 21 Дек. 2012г. Причината я знаете много добре каква е, а този приятел по-долу най-елементарно е обяснил и оборил твърденията на горепосочените среди. На мен лично много ми допадна. Приятно гледане.

ScienceDaily (Окт. 7, 2008) — Космическия апарат на НАСА MESSENGER направи второто си завъртане покрай Меркурий, само 200 километра над осеяната с кратери повърхност на най-близката планета до Слънцето, заснемайки стотици снимки и събирайки разнообразна друга информация.

Котато Маринер 10 мина покрай Меркурий на три пъти през 1974 и 1975, апарата засне по-малко от половината повърхност на планетата. През Януари, по време на първото прелитане на MESSENGER покрай планетата, камерите заснеха още 20% от повърхността, които бяха пропуснати от Маринер 10.

На 6 Октомври, MESSENGER успешно завърши второто си преминаване покрай Меркурий, и камерите му направиха повече от 1200 високо-разделителни и цветни снимки на планетата – разкривайки други 30% от повърхността на планетата, която никога преди не е била виждана от космически апарат.

“Екипът на MESSENGER е много зарадван от перфектното представяне на машината и апаратурата”, каза шефа на МESSENGER Sean Solomon от Института Карнеги във Вашингтон. „Сега сме на коректната траектория за евентуално пресичане на орбитата на Меркурий, и всички наши инструменти ни предоставят данни от страната противоположна, на това което видяхме при първото ни преминаване. Когато тази информация се преработи и сравни, ще имаме глобална перспектива на Меркурий за пръв път.”

Днес (Октомври 7), MESSENGER се обърна към Земята и започна да излъчва информация събрана по време на втората му среща с Меркурий. Учените получиха първата си гледка от невероятните снимки направени от Широкоъгълната камера Wide Angle Camera (WAC), част от Дуалната Снимачна Система (Mercury Dual Imaging System (MDIS) instrument), включваща снимка направена 90 минути след най-близкото преминаване на MESSENGER, когато апарата беше на разстояние 27,000 километра.

Яркият кратер южно от центъра е Куипер, идентифициран на снимките от мисията на Маринър през 1970. За по-голямата част от терена източно от Куипер, към ръба на планетата, идващите снимки са порция от тази част на планетата. Забележителна характеристика а тази новозаснета площ са лъчите, които се простират от северния регион на Меркурий до регионите южно от Куипер.

Друга последователност от снимки разкрива порция от повърхността на Меркурий, която преди е била под различни светлинни условия, когато е била заснета от Маринър. Но новата снимка на MESSENGER е най-високорезолюционното цветно снимане, което е било правено някога на повърхността на Меркурий.

Докато екипа на МESSENGER е зает с новопридобитата гледка, информацията от близкото преминаване продължава да тече към Земята включително и снимки от близко разстояние с висока резолюция на преди невиждан терен. Заедно, тези снимки и измервания ще покажат голям обхват от информация за разбирането и формирането на геологическата история на най-близката до Слънцето планета.

ScienceDaily (Oct. 31, 2008) — Апарата на НАСА носещ се над очуканата повърхност на Меркурий за втори път тази година разкри по-прецизно невижданата повърхност на планетата. Сондата също установи няколко научни факта и предаде няколко стотин нови снимки и измервания на повърхността на планетата, атмосферата й и магнитното й поле.

MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging, или MESSENGER апарата прелетя покрай Меркурий на 6-ти Октомври. Тя завърши критичната гравитационна маневра за да запази курса си в орбита около Меркурий до 2011 и разкри 30% от повърхността на планетата.
“Региона на повърхността на Меркурий, който видяхме от близък план за пръв път този месец е по-голям от Южна Америка,” казва Шон Соломон, главния експерт и директор на Отдела за Земен Магнетизъм в института Карнеги Вашингтон. „Когато комбинираме информацията от нашето първо прелитане и от Маринър 10, ние придобиваме представа за 95% от повърхността на планетата.”
Научните инструменти на апарата оперираха през цялото време. Камерите направиха над 1200 снимки на повърхността, докато топографията под апарата беше изследвана с лазерен височинен метър. Сравнението от наблюденията на магнитосферата при първото преминаване през Януари с информацията от второто преминаване ни разкри нови факти за вътрешното магнитно поле на Меркурий и нови черти на магнитосферата му. Магнитосферата е заобикалящото пространство, което Меркурий контролира чрез магнитното си поле.

“Предишните преминавания на MESSENGER и Маринър 10 ни предоставиха информация за източното полукълбо на Меркурий,” обяснява Брайън Андерсън от Приложната Физическа Лаборатория на Университета Джон Хопкинс, позната като  APL, в Laurel, Мериленд. “Последното прелитане ни даде първите измервания на западното полукълбо на Меркурий, и с това ние открихме, че магнитното поле е високо-симетрично.”

Лазерния височинен метър, или MLA, измери топографията на планетата, позволявайки на учените, за първ път, да корелират високо-резолюционни топографски измервания с високо-резолюционни снимки.

“MLA направи измервания в регионите откъдето имаме снимки от MESSENGER и Маринър 10, и новите снимки бяха взети от региона, който бе измерен с височинните метър през Януари,” каза Мария Зубер, съ-разследващ и шеф на Отдела за Земни, Атмосферни и Планетарни науки в Масачузетския Технологичен Институт. „Тези топографски измервания сега подобряват значително способността за интерпретиране на повърхносттната геология.”

Спектрометърът за Атмосферно и Повърхностно сравнение наблюдава Меркурий през тънката му атмосфера, позната като екзосфера. Инструмента търси емисии от натрий, калциеви, магнезиеви и водородни атоми. Наблюденията на магнезий бяха първите, които засякохме в химическия състав на Меркурианската екзосфера. Предварителния анализ предполага, че пространственото разпределение на натрий, калций и магнезий са различни. Едновременните наблюдения на тези пространствени разпределения отвориха безпрецедентен прозорец към взаимодействието на повърхността и екзосферата на Меркурий.

Снимките от апарата също разкриват за пръв път големи геологични различния на повърхността.
“Сега, след като камерите на MESSENGER са заснели над 80% от Меркурий, е ясно, че за разлика от Луната и Марс, повърхността на Меркурий е по хомогенно древна и гъсто осеяна с кратери, с големи разширения на по млади вулканични равнини лежащи в и между басейните на сблъсък”, каза съ-изследователя Марк Робинсън от Щатския Университет в Аризона, Темпе.

Проекта е 17-ти в ниско-бюджетната програма на НАСА – Дискавъри, научно фокусирани мисии. APL оформи, построи и оперира апарата и управлява мисията на Научния Директорат на Мисията във Вашингтон. Научните инструменти бяха построени от APL; Космическия център на NASA - Goddard в Greenbelt, Mериленд; Университета в Мичиган, Ann Arbor; и Университета в Колорадо, Boulder. GenCorp Aerojet of Sacramento, Calif., и Composite Optics Inc. От Сан Диего, предоставиха двигателните системи и цялостната структура.

За повече информация за мисията, посетете:

http://www.nasa.gov/messenger

Източник:  

http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081007192813.htm
http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081030091153.htm

ScienceDaily (Oct. 21, 2008 - Въпреки хилядите години изследвания, астрономите почти нищо не знаят за това как е структурирана Вселената. Една силна и приета теория е, че големите галактики са скупчени заедно в структури подобни на гигантски сапунени балони/мехури, като по-малките галактики са поръсени по повърхността на този „сапунен” пласт.

Снимката показва 14-те галактики изучавани в обсерваторията на университета. Галактиките се разпростират по линия от долния десен ъгъл до горния ляв ъгъл на снимката. Регионите с формиране на звезди са подсилени с блестящи червеникави точки.(Credit: Image courtesy of Tel Aviv University)

Нови наблюдения от Университета в Тел Авив дават нови сили на тази теория. Група от учени, водени от д-р Ноа Брош (Dr. Noah Brosch), Директор на университетската оберватория, е първият, който разкрива (това което те мислят че е) „нишка” от тъмна материя - нещо върху, което галактиките се срещат, групират и формират. Една нишка може да произлиза от пресичането на два „сапунени балона”, където тънката мембрана е по-дебела.

Д-р Брош, с неговия студент Ади Зитрин (Adi Zitrin) и изследователи от Университета в Корнел, са изучили област от небето противоположна на съзвездието Дева, където 14 галактики са формирани в линия. Спецовете са нарекли линията „мост към нищото”, защото изглежда, че започва и свършва в неизвестни локации. Странното, е че 13 от тези галактики едновременно раждали нови звезди.

Косъм от брадата на Създателя

Шансовете това да се случи са много малко, което навежда изследователите, на мисълта, че галактиките по някакъв начин се формират върху тази неуловима нишка, направена изцяло от тъмна материя, която привлича обикновената материя, която в последствие се трансформира в нови звезди. „Отдавна има теоретично вярване, че случаят е такъв,” казва д-р Брош, „но това ново откритие представя експерименталните резултати, че такава нишка наистина съществува, и че вероятно е направена изцяло от тъмна материя, която подравнява тези галактики.”

Д-р Брош сравнява работата на един астроном с „търсене на косми от брадата на Създателя.”

Тази линия от галактики може да бъде един такъв косъм. Общо взето, материята такава каквато я познаваме е само един малък процент от цялата Вселана. Композицията на по-голямата част от Вселената е неизвестна - или е тъмна материя (около ¼ от Вселената) или тъмна енергия (останалите ¾). „Нашите изследвания показват, че нямате нужда да отидете до ръба на вселената за да намерите тъмната материя. Тя мже да бъде само на 15 милиона св. години, малко или много в задния ни двор,” казва д-р Брош.

Изследването има масивно влияние върху астрономията и разбирането на формирането на галактиките. И благодарение на изненадващата близост на тази нова групировка от галактики, е само въпрос на технологично напредване - може би няколко стотин години - и по-голям период на човешкия живот, преди изследователите да посетят лично тази необикновена тъмна материя. „Нашата технология е много ограничена в момента, но това със сигурност може да се случи,” казва д-р Брош.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081020135219.htm

ScienceDaily (Oct. 10, 2008) — ДНК, молекулата, която действа като носител на генетичната информация във всички форми на живот, е високо устойчива срещу промяна чрез ултравиолетова светлина, но разбирането на механизма за фотостабилността й представлява проблем. Ключов аспект е взаимодействието между четирите химични бази, които съставляват ДНК молекулата.

Нина Швалб настройва фемтосекундния лазерен спектроскоп. (Credit: Copyright: J. Haacks, CAU)

Изследвателите в Университета Киел са успяли в показването на това, че ДНК нишките се различават в тяхната свето-чувствителност в зависимост от базовите си последователности.
Техните резултати са съобщени от Нина Швалб и колегите й в текущото издание на журнала Наука на 10 Октомври, 2008.

От много години се знае, че индивидуалните бази, които кодират генетичната информация съдържаща се в ДНК показват голяма степен на фотостабилност, като енергията, която те получават от UV лъчението (радиацията) се изпуска незабавно (т.е. не се задържа). Изненадващо обаче, е открито, че в ДНК, което се състои от много бази, тези механизми са неефективни или само частично ефективни.

Изглежда, че деактивирането на UV-възбудените ДНК молекули в замяна трябва да се случват благодарение на някакви напълно различни механизми специфични на ДНК-то, които все още не разбираме. Чрез изследвания с различни методи на ДНК молекули с различни базови последователности, изследователската група водена от проф. Фридрих Темпс в Института за Физична Химия от Университета в Киел сега може да потвърди и изясни това предположение.
Според проф. Темпс, „ДНК-то придобива своята висока степен на фотостабилност чрез сложната си двойно-спирална структура.

Взаимодействието между базите, които са наредени една над друга в ДНК нишката, и водородните връзки между базовите двойки на две допълващи се единични нишки в двойната спирала играе ключова роля. Различните взаимодействия които са наблюдавани ДНК-то действат до някаква степен като слънчева защита”.

Нина Швалб е разследвала много различни базови комбинации в синтетично-произведените ДНК молекули. Използвайки фемтосекундния пулсационен лазерен спектроскоп, тя измерила характерното енергийно изпускане за всяка комбинация. Тя е успяла да измери времето, за което молекулите продължили да флуоресцират, и следователно как те съхраняват светлинната енергия. Тя е открила, че за някои базови комбинации тези флуоросцентни ‘времеви интервали’ са били само 100 фемтосекунди, докато при други те били до над 1000 пъти по-продължителни. Фемтосекунда е една милионна част от една милиардна част на секундата.

Kоментирайки заключенията от изследването й, Нина Швалб казва: „Ние изследвахме фотостабилните свойства и открихме, че различните базови комбинации имат широко различни флуоросцентни продължителности. Това би могло до развитието на нов диагностичен метод където лазерната светлина може да се използва директно за разпознаване на определени генетични последователности без, например нуждата от маркиране на ДНК-то с бои както се прави в момента”.

Човек може да си представи свързването на фотостабилните свойства на генетичните характеристики. С по-доброто разбиране на тези механизми, в дългосрочен вариант може да стане възможно поправянето на генетичните мутации използвайки лазерно лъчение.
“В сферата на нано-електрониката вече е показано, че синтетично произведената ДНК може да се използва като ‘нано-жици’. На базата на различното време на реакция на молекулите, някой ден може да стане възможно използването на лазерни импулси за ‘превключване’ на специфични молекули. Дори може, при определени условия, да се направят транзистори от ДНК, които биха работили чрез водородни връзки,” обяснява проф. Темпс.

Работата на Нина Швалб се подкрепя от Немската Изследователска Фондация (DFG) като част от проекта „Ултрабърза Фотодинамика на ДНК”.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081010092352.htm

ScienceDaily (Oct. 7, 2008) — Малки разклонения на изглеждаща безполезна ДНК приютяват голяма тайна, споделят изследователите от Мединицинския Факултет на Университета Станфорд. Но има проблем: „Не знаем каква е тази тайна. Въпреки, че отделните лабораторни животни продължават да живеят щастливо след отстраняването на тези разклонения, те са се запазили до голяма степен през еволюцията.

“Истинската функция на тези региони е мистерия, но е ясно, че генома наистина се нуждае от тях и ги използва,” казва Джил Бехерано PhD, помощник професор от развиващия се отдел по биология и компютърна наука. В действителност има 300 пъти по-малка вероятност тези т.нар. „ултраконсервирани” региони да се изгубят при еволюцията на бозайниците, според изследване проведено от Бехерано и студента Кори МакЛийн.

Въпреки, че някои от ултраконсервираните (ултразапазените) региони, които за пръв път са били идентифицирани от Бехерано през 2004, са замесени в регулацията на изявата на съседните гени, по предни изследвания са показали, че мишките, на които им липсват всеки един от четирите региона изглеждат перфектно нормални.

“Много е изненадващо, че нито един от четирите има наблюдавани фенотипове,” казва Бехерано. „Това просто не е смислено.”

Липсата на ефект обикновено е силен аргумент срещу важната функционална роля на липсващите сегменти на ДНКто – или защото те не правят нищо кой знае какво или защото други части на ДНК-то служат като дубльори, когато главните актьори липсват. Но в по-скорошно изследване, еволюцията изревава над писукането на изглеждащите спокойни мишки.

“Когато се опитахме да определим дали подобни изтривания/премахвания се случват в дивия свят,” казва Бехерано, „ние открихме, че това почти не се среща в природата.”

МакЛийн и Бехерано са сравнили вероятността, ултраконсервираните елементи на най-малко 100 базови двойки споделяни от хора, макаци и кучета да бъдат премахнати в мишките и плъховете, с вероятността на подобен модел в не-консервираната ДНК. По-малко от 1/10-та от 1% от сегментите напълно идентични сред приматите и кучето липсвали в гризачите. В контраст на това, около 25% от не-консервираните сегменти липсвали в мишките и плъховете.

Това не значи, че тези региони са по някакъв начин защитени срещу промяна: те са мутирали в един от 200-те здрави хора. По скоро, тези промени изглежда, че се помитат от вълните на еволюцията в процес наречен „прочистваща селекция”. Бехерано и МакЛийн вярват, че нещо подобно може би се случва в лабораторните мишки на доста фино ниво под внимателно контролирани експериментални условия.

След установяването на това, колко често ултраконсервираните сегменти се премахват (изтриват), изследователите разследвали дали степента на хомогенност (процента на нуклеотидите споделени между видовете) или степента на консервация (еволюционното разстояние между видовете, което споделят версия на редицата) корелирана най-близко с подобието, което би се изгубило при приматите или гризачите.

Споделените честоти всред много отдалечените един от друг видове най-вероятно са по стари от честотите, които се намират само в близките видове. Изследователите откриват, че по-малко консервираните честоти споделени от няколко отдалечени вида – включително опусум, птицечовка, кокошка, жаба и риба – е по-вероятно да се появяват и при човека, отколкото по-хомогенните честоти, които се появяват само в няколко близко свързани вида. Вероятността редица да бъде намерена в хората се усилва при увеличаване на еволюционната възраст на редицата.

“Интересното е,” казва Бехерано, “че колкото по дълга е редицата, толкова по-малко е вероятността да бъде изгубена. Това е почти като тухли в основата на сграда, които държат останалата структура.”

Очевидно има още доста неща за откриване. Предстоящата наличност на допълнителни добре-подредени генома на бозайници, ще даде на изследователите дори повече информация, върху която да работят. И мишките в лабораториите с липсващи ултра-консервирани региони с разнообразни комбинации, също като промени в диетата или условията на живот, може да направят по отчетливи разликите между тях и мишките без промени.

“Еволюцията е много забавно нещо,” казва Бехерано, който планира да продължи изследването в това за какво може би служат ултра-консервираните сегменти. „Отговаряте на един въпрос, и изскачат пет други. Но едно от най-задоволителните неща за мен е факта, че ние развиваме растяща разбираемост за това колко много значат тези региони.”

Излседването е подкрепено от приятел на МакЛийн – Едуард Малинкрод, който е завършил Станфорд Био-Х и е член на Jr. Фондацията. Бехерано е съученик на Слоун и лектор в Сърл.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081001181306.htm

ScienceDaily (Sep. 20, 2008) — Група от учени водени от изследователи от Instituto Astrofísica de Canarias (IAC) са успели да идентифицират нафталин, една от най-сложните откривани молекули в междузвездното пространство. Засичането на тази молекула предполага, че голямо количество от ключовите компоненти в пребиотичната земна химия може би съществуват в междузвездната материя, от която е формирана Слънчевата система.

Изследователите от IAC Сузана Иглесиас Грот, Артуро Манчадо и Анибал Гарсия, в сътрудничествто с Джоней Гонзалес (Обсерваторията Париж) и Дейвид Ламбърт (Университета в Тексас) са публикували тези резултати в Астрофизичния Журнал. Нафталина е бил открит в звездна формация в региона на съзвездието Персей, по посока на звездата Cernis 52. “Ние засякохме присъствието на нафталинов катион в облак от междузвездна материя на 700 св.г. от Земята”, казва изследователя от IAC Сузана Иглесиас Грот.

Спектралните ивици открити в това съзвездие съвпадат с лабораторните измервания на нафталиновия катион. Иглесиас Грот добавя, „ние целим да изследваме дали други, по сложни, хидрокарбони съществуват в същия регион, включително и аминокиселини”. Когато са подложени на ултравиолетова радиация и комбинирано в вода и амониеви радикали, които са широко разпространени в междузвездната среда, нафталина реагира и може да произведе широко разнообразие от аминокиселини и naphthaloquinones, които са молекули предшественици на витамините.

Всички тези молекули играят фундаментална роля в развитието на живота такъв какъвто го познаваме на Земята. В действителност, нафталина може да се открие в метеорити, които падат върху Земята, и които са падали с много по-голям интензитет в епохите предшествали появяването на живота. Работата на тези изследователи е да разберат най-интригуващите проблеми в спектроскопията на междузвездната среда. През последните 80 години се знаеше за съществуването на стотици спеткроскопични ивици (т.нар. дифузни ивици) асоциирани с междузвездната материя, но идентифицирането на агента отговорен за това оставаше мистерия.“

Нашите резултати показват, че полицикличните ароматни хидрокарбони също като нафталина са отговорни за дифузните ивици и би трябвало да присъстват в междузвездната среда”, казва Иглесиас Грот.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/09/080919075007.htm

ScienceDaily (Фев. 25, 2005) — Британска група от астрономи използващи телескопа Lovell на Университета в Манчестър в Чешайър са открили обект, който изглежда, че е невидима галактика направена почти цялата от тъмна материя - първата такава открита.Тъмна галактика е област във Вселената, която съдържа голямо количество маса и се върти като галактика, но не съдържа звезди. Без каквито и да е било звезди, които да дават светлина, тя може да се открие само чрез използването на радио телескопи.

Елипсата показва региона от небето, където е намерена тъмната галактика - снимката е от Cardiff Astronomers като е използван телескопа Isaac Newton в Ла Палма.

След първоначалното й засичане в обсерваторията Jodrell Bank, наблюдението бе потвърдено от телескопа Аресибо в Пуерто Рико. Непознатият материал, за който се мислеше, че удържа тези галактики да не се разпаднат е познат като ‘тъмна материя’, но учените все още знаят много малко за нея.

Международният екип от Великобритания, Франция, Италия и Австралия е търсил тъмни галактики използвайки не видима светлина, а радио вълни. В купа от галактики Дева, на 50 милиона св. години, те са открили маса от водородни атоми 100 милиона пъти масата на Слънцето.

Д-р Робърт Минчин от Университета Кардиф е един от английските астрономи, които са открили мистериозната галактика, наименована VIRGOHI21, и обяснява: ‘От скоростта на въртене, ние осъзнахме, че VIRGOHI21 е около 1000 пъти по масивна отколкото би трябвало да бъде ако наблюдаваме само водородните атоми. Ако беше обикновена галактика, тя би била доста ярка и би била видима с добър аматьорски телескоп. Но дори използвайки големия оптичен телескоп Исак Нютон в Ла Палма, не беше открита никаква следа от звезди - така, че тя съдържа маса, която не можем да видим - т.нар. тъмна материя.

Професор Андрю Лин, Директор на обсерваторията Jodrell Bank, коментира: ‘Ние сме поласкани от усилията на инженерите в обсерваторията и Университета Кардиф за построяването на Мулти-лъчевата приемаща система използвана за тези наблюдения, която се доказа като доста плодоносна. Това интересно откритие показава, че радио телескопите все още играят главна роля в разбирането на Вселената, в която живеем.”Повече детайли, снимки и контакти можете да откриете в: http://www.jb.man.ac.uk/news/darkgalaxy/

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2005/02/050224101540.htm